Владимир Расате

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир Расате е княз на България от 889 до 893 г. Той е първородният син на княз Борис I Михаил (852-889). Не е известно кога точно е роден, но се възкачва на престола като зрял мъж. В българската историография неговата личност се свързва с опита му да ревизира налагането на християнската религия в България. За разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир Расате проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. Вероятно идейно го е подкрепяла немалка част от българското общество. Само четвърт век по-рано по повод покръстването значителни народни маси обвинили своя хан, че е "дал лош закон" и че е "отстъпил от бащината чест и слава". Избухнали сериозни брожения, които Борис жестоко потушил, като за назидание избил 52 боили с целите им семейства. Макар и потискани, традиционните вярвания съществували. Наред с това много от българите не одобрявали появата на византийски свещеници, които били олицетворявани с вековния враг Византия.

През 892 г. княз Владимир Расате сключва съюз с немския крал Арнулф (887-899), насочен срещу славянската държава Велика Моравия /Великоморавия/ и косвено срещу Византия. Българският владетел се ангажирал да спре доставянето на сол за великоморавците от българските солни мини в Трансилвания. Тези действия показват приемственост в поведението на друг български владетел - хан Омуртаг, който воювал със славяните по средното течение на Дунав. Според някои съвременни изследователи възможно е дори князът да е правил опити да забрани християнството. Няма преки данни това да се е случилo, но в крайна сметка Борис Михаил напуснал манастира, в който прекарвал дните си, успял да свали от власт първородния си син и да наложи за княз своя трети син - Симеон I (893-927). Според една немска хроника, Владимир Расате бил затворен и ослепен. Няма повече подробности за края на живота му. Вероятно по-късно е одушен в килията си по нареждане на Симеон - негов брат и следващ владетел на България.