Кардам

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.

Кардам български владетел

Роден:	8 век ?
Починал:	9 век ?

Кардам е български владетел в периода 777-802 г. Смята се, че Кардам е приемник на хан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791г. През месец април византийският император Константин VІ (780-797) потеглил на поход срещу българите. Акцията целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на рeка Струма и изтребването на ромейските войски. Хан Кардам взел своевременно мерки и ги посрещнал на тяхна територия - при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и избягали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на хан Кардам. През юли 792 г. Константин VІ излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският хан Кардам се появил с войските си на 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало в разузнаване и приготовления. "Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна", императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си (нападнал безредно) и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и "лъжепророкът" (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

Хан Кардам празнувал голяма победа - той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VІ едва успял да се спаси и пристигнал като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор - императорът се задължил да плаща на българите ежегоден данък. През 796 г. Кардам изпратил послание на Константин VІ, в което заявявал: "Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия." На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор, вместо злато и го придружил с думите: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди." В декларацията на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка - той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като хан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на бой, но той не се усмелил да излезе от укрепленията си - така поне твърди византийският хронист Теофан. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VІ не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир - както свидетелстват последвалите събития - те завършили с подновяването на договора от 792 г.

Повече сведения за живота на хан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и да е била насилствена, не бива да се поставя във връзка с интригите на Византия. Управлението на българския хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидиране на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения - през 90-те години на 8 век България минала в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.