Международна космическа станция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Международна Космическа Станция
Международната космическа станция заснета след разделянето си от Космическата совалка Атлантис, 17 септември, 2006 Емблемата на Международната космическа станция
МКС Статистика
Екипаж:	2	Към 23 юли, 2005
Перигей:	351 km	"
Апогей:	355 km	"
Орбитален период:	91,55 минути	"
Инклинация:	51,64 градуса	"
Брой обиколки за ден:	15,7188	"
Средна загуба на височина за ден:	~100 m	"
Брой дни в орбита от изстрелването на Заря (Zarya):	2 437	Към 23 юли, 2005
Дни с екипаж на станцията от пристигането на Експедиция 1 на 2 ноември, 2000:	1 723	Към 23 юли 2005
Завършени обиколки от изстрелването на Заря:	38 146	Към 23 юли, 2005
Изминато разстояние от изстрелването на Заря:	~1 400 000 000 km	"
Средна скорост:	7,7 km/s	27 722,49 km/h
Текуща маса:	183 283 kg	Към 26 януари, 2005
Маса на горивото:	~ 3 951 kg	"
Текущ обитаем обем:	425 m³	"
Налягане	~ 757 mmHg (100 kPa)	.
Кислород	~ 162,4 mmHg (22 kPa)	.
CO2	~ 4,8 mmHg (640 Pa)	.
Температура	~ 23,4 °C	.
Текущи елементи на МКС
Елемент:	Изстрелян:	Маса: (kg)
Модул Заря (FGB):	20 ноември 1998	19 323
Юнити - възел 1 (Unity - Node 1):	4 декември 1998	11 612
Обслужващ модул Звезда (Zvezda Service Module):	12 юли 2000	19 050
Ферма Z1 (Z1 Truss):	11 октомври 2000	8 755
Ферма P6 - Слънчеви панели (P6 Truss - Solar Array):	30 ноември 2000	15 900
Лаборатория Дестини (Destiny Laboratory):	7 февруари 2001	14 515
Канадарм2 (Canadarm2):	19 април,2001	4 899
Шлюзова камера Куест (Quest Joint Airlock):	12 юли 2001	6 064
Херметична камера Пирс (Pirs Airlock):	14 август 2001	3 900
Ферма S0 (S0 Truss):	8 април, 2002	13 970
Подвижна основа за Канадарм2 (Mobile Base for Canadarm2):	5 юни 2002	1 450
Ферма S1 (S1 Truss):	7 октомври 2002	12 598
Ферма P1 (P1 Truss):	23 ноември 2002	12 598
Международна Космическа Станция
Конфигурация на елементите на Международната космическа станция от 23 юли 2004. Щракни за уголемяване.
Схема на МКС

Международната космическа станция (МКС) (англ. International Space Station, ISS) е съвместен проект на 6 космически агенции:

• Националната въздухоплавателна и космическа администрация на САЩ НАСА (NASA);
• Федералната космическа агенция на Русия;
• Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA);
• Канадската космическа агенция (CSA/ASC);
• Бразилската космическа агенция (AEB [1], участва чрез отделно споразумение с НАСА);
• Европейската космическа агенция (ESA).

Съдържание 1 Общи сведения 2 Изграждането на МКС 2.1 Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС 3 Настоящо положение на МКС 4 Експедиции до МКС 5 Бъдещи Експедиции 6 Излизания в открития космос от МКС 7 Пилотирани кораби и екипажи до МКС 8 Безпилотни кораби до МКС 9 Справки 10 Външни препратки 11 Вижте още

[редактиране] Общи сведения

Космическата станция лети по орбита около Земята на височина от приблизително 360 km — вид орбита, обикновенно определян като ниска околоземна орбита. (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята станцията прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до юни 2005 станцията е направила над 37 500 пълни обиколки.

Всъщност, МКС представлява обединение на планирани преди това независми космически станции, основно руската Мир 2, Космическата станция „Freedom“ на САЩ и планираният европейски Колумб, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в космоса. Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 насам от най- малко двучленен екипаж. (Всеки път когато екипажът е заменян, винаги присъства един или повече астронавти от стария или новия екипаж).

Станцията се обслужва главно от космическата совалка, руските космически кораби Союз и Прогрес. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. В момента станцията има капацитет за екипаж от трима (след инцидента с Колумбия, след временното прекратяване полетите на совалките, екипажът на станцията е от двама астронавти). До сега, всички членове на постоянния екипаж са от американската и руска космически програми. Освен тях МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от четири космически туристи.

Името „Международна космическа станция“ (МКС, на англ. International Space Station , ISS) представлява компромис, ознаменуващ края на спорове за подходящо име на станцията. Първоначалното предложеното име „Космическа станция Алфа“ е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършенно ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е управлявал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (виж Космическа станция). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка Атлантис.

[редактиране] Изграждането на МКС

За завършването на МКС ще са необходими над 50 монтажни и обслужващи полета, от които 39 ще бъдат с Космическата совалка. Освен монтажните и обслужващите полети, ще са необходими още около 30 полета на Прогрес за материално-техническото обезпечаване на строителния процес. След завършването си МКС ще има херметизиран обем от 1 200 кубически метра, маса от 419 000 килограма, 110 киловата полезна мощност, фермова конструкция, дълга 108,4 метра, модули, дълги 74 метра и постоянен 7-членен екипаж.

Станцията се състои от няколко модула и елементи:

Вече изведени в орбита - (по ред на сглобяването)

• Модул Заря (Zarya), (FGB), ( рус. Функционально-грузовой блок)
• Модул Юнити (Възел 1), (Unity Module - Node 1)
• Модул Звезда (Zvezda Service Module)
• Модул Лаборатория Дестини (Destiny Laboratory Module)
• Съвместна Шлюзова Камера Куест (Quest аirlock)
• Отсек за скачване Пирс, (Шлюзова камера Пирс), (Pirs airlock)

Периодично изтрелвани в снабдителни мисии

• Многофункционален Товарен Модул (Multi-Purpose Logistics Module, MPLM)

Планирани за истрелване от Космическата совалка след възобновяването на полетите
(изброени по ред на планираното изстрелване)

• Възел 2 (Node 2) (изстрелване ~12/06)

• Лаборатория Колумб (изстрелване ~03/07)
• Японски Експериментален Модул (Japanese Experiment Module, JEM) или "KIBO" (изстрелване ~09/07)
• Възел 3 (Node 3) - (изстрелване ~05/08)
• Модул с центрофужно помещение(Centrifuge Accommodations Module) (изстрелване ~7/09)
• Научна Енергийна Платформа (изстрелване ~10/10)
• Купол (ISS Cupola) - (изстрелване ~03/09)

Планирани за изстрелване с ракета Протон

• Многофункционален Лабораторен Модул (МЛМ основан на FGB-2) - (изстрелване ~2007)
• Европейска Роботизирана Ръка (European Robotic Arm, ERA) (2007),
• Руски Изследователски Модул сведен до 1 (изстрелване ~2009)

Отменени, отложени или забавени

• Универсален Скачващ Модул (Universal Docking Module) - Отменен, заменен от (МЛМ - FGB2)
• Скачващ и Складиращ Модул (Docking and Stowage Module) - отменен
• Жилищен Модул (Habitation Module) - отменен
• Кораб за аварийна евакуация на екипажа (Crew Return Vehicle, CRV) - отменен
• Модул за Временно Управление (Interim Control Module) - отменен
• Двигателен Модул (Propulsion Module) - отменен

Други главни подсистеми

• Ферма МКС - фермова конструкция изграждаща структурен гръбнак на МКС
• МКС Соларни Панели
• Мобилна Обслужваща Система (Канадарм2), (Canadarm2)
• Космически кораб Союз за смяна както и за аварийна евакуация на екипажа, подменян всеки 6 месеца
• Космически кораб Прогрес - снабдителен кораб
• Европейски Автономен Товарен Кораб (Automated Transfer Vehicle, ATV) снабдителен кораб за МКС
• Японски (JAXA) H-II Товарен Кораб (HTV) снабдителен кораб за "KIBO"

[редактиране] Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС

• Ред на сглобяване на МКС
• План на полетите на Космическата Совалка до МКС (формат PDF)

В конфигурацията си от 2003 масата на станцията е 187 016 kg, като наличното място за обитаване от екипажа е 425 кубически метра. Размерите ѝ от най-крайните точки са: 73 метра широчина, 52 метра дължина и 27,5 метра височина. Извършените операции включват 16 полета на американската Космическа совалка и 22 руски полета. От руските полети 8 бяха с екипаж а 14 бяха безекипажни полети. Изграждането включваше 51 излизания в открития космос, (от които 25 бяха проведени от Космическата совалка а 26 от МКС). Общото време прекарано в открития космос около станцията е 318 часа и 37 минути.

На 1 декември 1987 НАСА обяви имената на четири щатски компании, с които са сключени договори за участие в изграждането на американските части на Космическата станция: Боинг Аероспейс, Астро-космическото поделение на Дженеръл Електрик, Макдонълд Дъглъс, и Ракетното поделение на Рокуел.

Първият модул беше изведен в орбита през 1998. Впоследствие бяха добавени още два, преди да бъде изпратен първият екипаж, който пристига на станцията на 2 ноември 2000 и се състоеше от американския астронват Уилям Шепърд и двама руски космонавти, Юри Гижденко и Сергей Крикальов. Те решиха да нарекат Космическата станция "Алфа", но това име остана използвано само до края на тяхната мисия.

Международната станция има нелека история. Първоначално замисляна като „Космическа станция „Фрийдъм“ на НАСА и популяризирана от президента Рейгън, тя беше определена като твърде скъпа. След края на Студената война беше възобновена отново като съвместен проект между НАСА и руския Росавиокосмос. Реално тя е още по-скъпа, отколкото бяха първоначалните очаквания на НАСА, а изграждането ѝ е доста изостанало от планираното. В конфигурацията си от 2003 тя все още не може да подслони планирания седемчленен екипаж, с което силно се ограничи количеството на научните експерименти, които могат да се провеждат на нея. Това предизвика недоволство у европейските партньори на проекта. През юли 2004 НАСА се съгласи да доизгради станцията до размер за четиричленен екипаж и да изстреля допълнителни компоненти като Японския експериментален модул. НАСА ще продължи изграждането, докато Русия продължава поддръжката на екипажа.

МКС стана свидетел на първия космически турист, Денис Тито, който похарчи 20 милиона долара, за да лети на руска снабдителна мисия, и на първата космическа сватба, когато Юрий Маленченко се ожени на борда на станцията за Екатерина Дмитриева, която беше в Тексас.

[редактиране] Настоящо положение на МКС

След инцидента с космическата совалка Колумбия на 1 февруари 2003 и последвалото временно преустановяване на програмата "Спейс шатъл", се появиха съмнения за бъдещето на МКС. Изграждането ѝ е на практика преустановено поради липса в настоящия момент на друго космическо съоръжение, способно да издигне основните съставни части с голяма маса. Например, модулът лаборатория на Европейската космическа агенция Колумб е готов за експлотация, но не може да бъде изведен в орбита от наличните ракети-носители. Междувременно смените на екипажа се осъществява с руския кораб Союз. Започвайки със Союз ТМА-2, екипипажите са двучленни, вместо предишните екипажи от трима.

Обаче Союз няма товарно отделение като совалката, и поради дългото прекъсване на обслужващите полети, извършвани с нея, се е натрупалото голямо количество отпадъци, техника и материали, чакащи да бъдат върнати на Земята, което започва да затруднява нормалното функциониране на станцията.

На 27 февруари 2004, екипажът на МКС Майкъл Фоул и Александър Калери проведоха първото излизане в космоса включващо целия екипаж Това излизане постигна повечето от целите си по монтирането на външно оборудване, преди усукана тръба в костюма на Калери да доведе до неизправност и преждевременно прекратяване на действията на космонавтите извън станцията.

Вероятността от високоскоростни удари с космически отломки е смятана за дългосрочна заплаха за Международната космическа станция. Едно решение предложено от НАСА и други е "laser broom". Има опасения, че такова предложение може да наруши съществуващи договорености за забрана на оръжията в космоса.

[редактиране] Експедиции до МКС

Експедиция	Екипаж (командир в курсив)	Дата на изстрелване	Пристигане с полет на	Дата на приземяване	Приземяване с полет	Времетраене (Дни)
Експедиция 1	Уилиям Шепърд - САЩ Юрий Гидзенко - Русия Сергей Крикальов - Русия	31 октомври 2000 07:52:47 UTC	Союз TM-31	21 март 2001 07:33:06 UTC	STS-102	140,98
Експедиция 2	Юрий Усачев - Русия Сюзън Хелмс - САЩ Джеймс Восс - САЩ	8 март 2001 11:42:09 UTC	STS-102	22 август 2001 19:24:06 UTC	STS-105	167,28
Експедиция 3	Франк л. Кълбертсън - САЩ Владимир Н. Дежуров - Русия Михаил Тюрин - Русия	10 август 2001 21:10:15 UTC	STS-105	17 декември 2001 17:56:13 UTC	STS-108	128,86
Експедиция 4	Юрий Унуфриенко - Русия Дан Бърш - САЩ Карл Уолц - САЩ	5 декември 2001 22:19:28 UTC	STS-108	19 юни 2002 09:57:41 UTC	STS-111	195,82
Експедиция 5	Валерий Корзун - Русия Сергей Трещев - Русия Пеги Уитсън - САЩ	5 юни 2002 21:22:49 UTC	STS-111	7 декември 2002 19:37:12 UTC	STS-113	184,93
Експедиция 6	Кенет Бауерсокс - САЩ Николай Бударин - Русия Доналд Петит - САЩ	24 ноември 2002 00:49:47 UTC	STS-113	4 май 2003 02:04:25 UTC	Союз TMA-1	161,05
Експедиция 7	Юрий Маленченко - Русия Едуард Лу - САЩ	26 април 2003 03:53:52 UTC	Союз TMA-2	28 октомври 2003 02:40:20 UTC	Союз TMA-2	184,93
Експедиция 8	Майкъл Фоул - САЩ Александър Калери - Русия	18 октомври 2003 05:38:03 UTC	Союз TMA-3	30 април 2004 00:11:15 UTC	Союз TMA-3	194,77
Експедиция 9	Генади Падалка - Русия Майкъл Финк - САЩ	19 април 2004 03:19:00 UTC	Союз TMA-4	24 октомври 2004 00:32:00 UTC	Союз TMA-4	185,66
Експедиция 10	Лерой Чиао - САЩ Салижан Шарипов - Русия	14 октомври 2004 03:06 UTC	Союз TMA-5	24 април 2005 22:08:00 UTC	Союз TMA-5	192,79
Експедиция 11	Сергей Крикальов - Русия Джон Л. Филипс - САЩ	15 април 2005 00:46:00 UTC	Союз TMA-6 (Крикальов, Филипс); STS-121 (Томас Рьойтер)	Планиран: 15 октомври 2005 00:00:00 UTC	Союз TMA-6	~190

[редактиране] Бъдещи Експедиции

• Експедиция 12: Валерий Токарев Командир - Русия, Уилиям Макартър- САЩ, Санита Уилямс - САЩ - Планирана за сеп. 05 - април 06
• Експедиция 13: Павел Виноградов Командир - Русия, Дмитри Кондратиев - Русия, Даниел Тани - САЩ - Планирана за април - окт. 2006
• Експедиция 14: Джефри Уилямс Командир - САЩ, Клейтън Андерсън - САЩ, Александър Лазуткин - Русия - Планирана за окт. 06 - март 07
• Експедиция 15: Фьодор Юрчихин Командир - Русия, Олег Котов - Русия, Джон Грунсфелд - Планирана за март 07 - сеп. 07.

Международната космическа станция е вторият най-посещаван космически кораб в историята на космическите полети. До 15 април 2005 станцията е имала 133 посетители . Мир имаше 137. Виж Космическа станция. Почти 1/4 от всички космонавти летели някога са били на МКС. Виж азбучния списък от посетители до Международната космическа станция.

[редактиране] Излизания в открития космос от МКС

Списък на излизанията в открития космос от МКС проведени от МКС или от посещаващите я космически кораби.

[редактиране] Пилотирани кораби и екипажи до МКС

Моля вижте Списък на корабите с екипаж до МКС за подробен хронологичен списък на всички кораби с екипаж посетили МКС, включително и съответните екипажи. Този списък включва също екипажите на МКС изброени в предишния раздел.

[редактиране] Безпилотни кораби до МКС

Списък на полети без екипаж до МКС. Снабдителните полети на Прогрес са безпилотни автоматично скачващи се модули (възможно е също ръчно скачване извършвано от космонавт намиращ се на борда на МКС).

[редактиране] Справки

• Ръководство за запознаване с МКС - НАСА, юли 1998 (формат PDF)
• Настоящa съществена статистика за МКС

[редактиране] Външни препратки

• Международна Космическа Станция — страница на Енергия
• Международна Космическа Станция — страница на ЕКА
• Международна Космическа Станция — страница на JAXA
• Международна Космическа Станция — страница на AEB
• Международна Космическа Станция — Страница на НАСА
• Международна Космическа Станция от Енциклопедия Астронавтика
• http://spd.nasa.gov/
• Spacelink — Space Product Development
• The Planetary Society
• http://www.seds.org/pub/seds/National/misc/why-space
• Наблюдавайте МКС от вашия град
• Heavens Above — местонахождение на МКС, информация за наблюдение от всяко място.
• NASA Human Spaceflight - хронология на изграждането на МКС
• Неофициален манифест за Космическата Совалка
• Международна Космическа Станция — статия в списание Българска Наука

[редактиране] Вижте още

• Космическа станция - статистика за обитавани космически станции
• Салют
• Скайлаб
• Мир
• Представяне на МКС от симулатора на космически полети Orbiter

Предишна космическа станция на Русия: Мир

Международна Космическа Станция

Предишна космическа станция на САЩ: Скайлаб

Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 август 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия.