Велики географски открития
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Великите географски открития е име на период от началото на 15 век до началото на 17 век, когато европейски кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама,Алонсо де Охеда,Фернандо Магелан, Америко Веспучи, Джеймс Кук. Голяма роля за откритията играе напредването на технологиите в корабостроенето и картографията. През 14-15 век вече се използвали каравелите, а компасът получил широко разпространение. Първи крачки в опознаването на земите започват португалците начело с принц Енрике Мореплавателя. През 1419 г. е открит остров Мадейра, а през 1427 г. - Азорските острови. През втората половина на 15 век се организират няколко смели морски експедиции. През 1486г. португалците откриват нос Добра Надежда, което осигурило успеха на Вашко да Гама, който през 1498г. открил морския път за Индия. През 1492г. Христофор Колумб имал за цел да стигне до Индия, но открил Бахамските острови, Куба, Хаити. Следващите 2 века били време на колонизиране на новооткритите територии. От Новия свят са пренесени много нови растителни култури, като слънчоглед, царевица, пипер, фасул, тютюн, домат, ананас, какао, памук, тиква и картоф.
Периоди на активно мореплаване е имало и в Античната древност (финикийците), както и извън европейския свят (например в Източна Азия), но едва Великите географски открития довеждат до цялостно опознаване на света. Най-големи постижения в мореплаването преди периода на Великите географски открития постига китайският адмирал Джън Хъ (Zheng He), който в първите три десетилетия на 15-и век извършва седем пътешествия от Китай през Индийския океан, като достига до Червено море (Мека) на север и до Занзибар на юг.
[редактиране] Последици
Непосредствените икономически последици са възникване на колониалните владения, от които като най-голямо се оформила Испанската колониална империя. Испания притежавала цялата централна и голяма част от Южна Америка, както и част от Северна. През 16в. 83% от световния добив на злато и сребро принадлежал на Испания. Нейното икономическо и политическо могъщество е кратко и основната причина за скоро настъпилия упадък е, че испанците не използват географските открития и натрупаните богатства за капиталистическо развитие на своята империя. Португалия имала част от Южна Америка и Африка (Ангола, Мозамбик). Тъй като е сравнително малка страна с немногобройна армия, обикновено създавала само фактории по крайбрежието, чрез които организирала извозването на заграбената стока. Холандия, Франция и Англия били другите три държави, които притежавали обширни райони от Новия свят. Освен възникването на колониите, другите последствия от Великите географски открития били свързани с преместването на световните търговски пътища от Средиземно море към Атлантическия океан. Това се отразило неблагоприятно върху средиземноморските търговски центрове, но в същото време спечелили англичаните, холандците, испанците и португалците. Увеличиеният приток на злато и сребро довел от своя страна до т.нар. "революция на цените" -през 16в. цените на промишлените и селскостопански стоки рязко нарастнали. Поскъпването за различните страни било различно, но най-голямо било в Англия и Испания, по-малко във Франция. Тъй като корабите и товарите вече били изложени на много по-голям риск, се развило застраховане на товарите (в началото на 18 в. е основана застрахователната компания "Лойдс")
