Владимир Ленин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Владимир Ленин руски революционер и политик |
|
| Роден: | 22 април 1870 Симбирск, дн. Уляновск, Русия |
|---|---|
| Починал: | 21 януари 1924 Горки, близо до Москва |
Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, е руски революционер,от руско-еврейско-чувашки произход, водач на болшевишката партия, пръв министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името ленинизъм.
През 1917 г. е ръководител на Октомврийската революция (7-ми ноември по нов стил), довела до установяване на нова обществена система в Русия, характерна с централно планирана икономика, тоталитарна еднопартийна власт.
На 8 ноември 1917 г. е избран за Председател на Съвета на народните комисари. Една от първите му задачи е подписването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918. В управлението на Русия Ленин въвежда тезата за "диктатура на пролетариата". На 30-и август 1918 г. срещу него е извършено неуспешно покушение от есерката Фани Каплан. Той оцелява, но се приема, че неизваденият куршум от тялото на "вожда" е причина за влошаване на здравето му.
След революцията извършва репресии срещу частта от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му. При неговото управление започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите концентрационни лагери, станали известни по-късно под управлението на Сталин като ГУЛАГ. Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на "военния комунизъм". Под негово ръководство са отблъснати интервентските войски на Антантата и са разгромени белогвардейските армии в Гражданската война в Съветска Русия. През 1921 г., с цел да изведе страната от тежката следвоенна икономическа криза, Ленин предлага въвеждането на т.нар. Нова икономическа политика (НЕП), в която има елементи на пазарно стопанство. Чрез действието на НЕП стандартът на живот на руснаците се повишава. НЕП е отменена от Сталин в началото на управлението му.
Ленин е основоположник на първата в света "държава на работниците и селяните". Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват - това се насърчава и от официалната политика на СССР за осъществяване на политиката на износ на революция по целия свят.
В самото начало на управлението на Ленин на дотогава подвластните на Руската империя народи е дадена възможност за самоопределение в национални държави. Скоро обаче почти всички новообразувани държави - Финландия, Украина, кавказките републики са овладени от враждебни на Съветска Русия правителства, които започват война срещу нея. Това кара Ленин да промени отношението си по въпроса и след завоюването на някои от тези страни от Червената армия да ги присъедини към ново държавно обединение под доминацията на Русия - Съветския съюз.
Ленин умира на 21 януари 1924 г., като през последните две години преди това е на практика неработоспособен, получава удар и прекарва времето си в инвалидна количка в градчето Горки край Москва. По инициатива на Сталин е държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия, Ленин диктува т.нар. "Писмо до Конгреса", в което съветва своите съмишленици да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП(б)", тъй като е особено властолюбив. Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.
След смъртта му, по предложение на Сталин, Ленин е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад.
