Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Динозаври — Уикипедия

Динозаври

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Динозаври
Реплика на Тиранозавър рекс (Tyrannosaurus rex) в музей
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Влечуги   Sauropsida
надразред:  Динозаври   Dinosauria

Динозаврите (Dinosauria) били най-широко разпространените сухоземни гръбначни животни на нашата планета за период от около 160 милиона години, появявайки се приблизително преди около 230 милиона години. В края на периода креда, преди около 65 милиона години, динозаврите претърпяват катастрофално измиране, което прекратява господството им над сушата. Биолозите смятат, че съвременните птици са преки наследници на някои динозаври.

Откакто първият динозавър е разпознат през 19 век, окачените вкаменени скелети на динозаври се превръщат в една от главните атракции в много музеи по света. Динозаврите са станали част от световната култура и продължават да бъдат постоянно популярни, особено сред децата. Те са включвани в изключително популярни филми и книги като Джурасик Парк, и новите открития са редовно отразявани в медиите.

Терминът "динозавър" понякога се използва неформално, за да обозначи други праисторически влечуги, например пеликозавъра Диметродон, крилатите птерозаври и водните ихтиозаври, плезиозаври и мозазаври, въпреки че формално погледнато те не са динозаври.

Съдържание

[редактиране] Какво е динозавър?

[редактиране] Дефиниция

Вкаменен скелет на трицератопс в музей.
Вкаменен скелет на трицератопс в музей.

Таксонът Dinosauria получава формално името си от английския палеонтолог Ричард Оуън през 1842 година. [1] Терминът е получен от гръцките думи δεινός ("дейнос", което означава "ужасен", "страшен") и σαύρα ("заура", което означава "гущер" или "влечуго"). Оуен го избира, за да изрази изумлението си от размера и величието на древните животни, както и от техният внушителен арсенал от челюсти и нокти.

Динозаврите са били изключително разнообразни. Някои са били тревопасни, други - месоядни. Някои динозаври са ходели на два крака, други на четири, а трети, като игуанодона, лесно можели да ходят и на два, и на четири крака. Независимо от това, почти всички известни досега динозаври са приспособени предимно за сухоземна, а не за водна или въздушна среда.

[редактиране] Размер

Най-големите и най-малките динозаври

Само малка част от животните се вкаменява, и по-голямата част от тези, които са се вкаменили все още е погребана в земята. Много малка част от откритите екземпляри са пълни скелети, а отпечатъците от кожа и други меки тъкани са редки. Възстановяването до пълен скелет чрез сравняване на размера и морфологията на костите с тези на други, по-добре известни видове, е неточно изкуство, а реконструирането на мускулите и другите органи на живото животно е в най-добрия случай обоснована догадка. Затова и учените вероятно никога няма да сигурни кои са най-големите и най-малките динозаври.


Размерът на човек, сравнен с този на тиранозавър рекс.
Размерът на човек, сравнен с този на тиранозавър рекс.

Най-високият и най-тежък динозавър, известен по пълен скелет е брахиозавърът, открит в Танзания между 1907 и 1912 година. Днес е окачен на показ в музея Хумболт в Берлин. Той е висок 12 метра и вероятно приживе е тежал между 30 и 60 хиляди килограма. Най-дългият пълен динозавър е 27-метровия диплодок, открит в Уайоминг, САЩ, и изложен в Националният природонаучен музей "Карнеги" в Питсбърг през 1907 г.

Ако не включваме съвременни птици като колибрито, най-малките известни динозаври са били с размера на врана или пиле, с дължина около 60 сантиметра.

[редактиране] Поведение

[редактиране] Еволюция на динозаврите

[редактиране] Изучаване на динозаврите

[редактиране] Класификация

[редактиране] История на откритието

[редактиране] В популярната култура

[редактиране] Религиозни възгледи

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки и източници

  1. * Owen, Richard. 1842. "Report on British Fossil Reptiles." Part II. Report of the British Association for the Advancement of Science, Plymouth, England.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] За деца

[редактиране] Научнопопулярни

[редактиране] Специализирани

  • DinoData Сайт за специалисти - есета, класификация, анатомия (на английски език).
  • Dinosauria On-Line Сайт за специалисти, есета, произошение, речник (на английски език).
  • The Dinosauricon (на английски език)
  • Dinosauromorpha Cladogram (на английски език)
  • Dinobase (на английски език)
  • Planet Dinosaur (на английски език)


Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu