Викинги

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Викинги, наричани също нормани, варяги (рус) са етнически различни варварски германски племена и народи, обитаващи в ранното средновековие бреговете на Скандинавия. Те са забележителни земеделци, занаятчии, мореплаватели и търговци, но и смели и жестоки завоеватели. От 517 до 1066 г. различни племена на викингите напускат родината си и предприемат опустошителни походи. Някои от тях завоюват земи в Средна и Източна Европа и се заселват завинаги там.

[редактиране] История

От ранната желязна епоха на Скандинавия до завоюването на Англия от Вилхелм Завоевателят и едновременната христианизация на последните северни германски племена. Търговия чрез пристанища в северна Европа (Бирка, Kaupang, Ribe, Ralswiek, Seeburg или Сигтуна, културен обмен между скандинавци, славяни, саксонци, балти и франки. Най-голямо значение има пристанището Haithabu (днес в Шлезвиг, Германия), разрушено 1055 г. в битката между Harald Hardraada и Sweyn II. и изпепелено през 1066 от западните славяни. Шведският остров Готланд е най-важен в търговията с балтийските страни и Източна Европа. Викингите ограбват и се заселват в Нормандия, която им се дава от френския крал, за да не превземат Париж. Те стигат до Северна Африка и около 1000 г., както съобщава Адам от Бремен в неговата "История на архиепископията Хамбург" (1076 г.), достигат като първи европейци чрез Исландия и Гренландия източния бряг на Америка - (Vinland). Боговете на викингите са груби и жестоки. Те се вписват съвършено точно в представите на моряците-завоеватели. Викингите били от една страна безрасъдно смели, но от друга - много суеверни. Винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ниорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта. В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече - над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Аегир, заедно с жена си - Ран и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекът в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей - Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и че той предизвиквал силните морски бури. Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също (деветте дъщери на Ран) - магията, която винаги са упражнявали над хората.

[редактиране] Викинги в Дания

[редактиране] Викинги в Норвегия

[редактиране] Викинги в Швеция

[редактиране] Викинги в Нормандия

[редактиране] Викинги в Древна Русия

[редактиране] Викинги на Балканите

[редактиране] Корабостроене

[редактиране] Експанзия

[редактиране] Митология и религия

[редактиране] Етнология

[редактиране] Литература

Ian Heath, David Nicolle, Angus McBride: Wikinger und Normannen, St. Augustin, Siegler 2003. ISBN 3-87748-630-4
Benjamin Hudson: Viking pirates and Christian princes. Dynasty, religion, and empire in the North Atlantic, Oxford, Oxford Univ. Press 2005. ISBN 0-19516-237-4
Angus Konstam: Atlas der Wikinger. Geschichte, Eroberungen und Kultur der Wikinger, Wien, Tosa 2002. ISBN 3-85492-555-7
Peter H. Sawyer (Hrsg.): Die Wikinger. Geschichte und Kultur eines Seefahrervolkes, Stuttgart, Theis 2001. ISBN 3-8062-1688-6