Махатма Ганди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мохандас Карамчанд Ганди духовен водач на индийското освободително движение
Роден:	2 октомври 1869 Порбандар, Индия
Починал:	30 януари 1948 Делхи, Индия

Махатма Ганди (истинско име Мохандас Карамчанд Ганди; на гуджарати મોહનદાસ કરમચંદ ગાંધી) бе пацифист, борец за човешка свобода и политически и духовен водач на индийското движение за независимост, което, чрез развитата от него идея за съпротива без насилие, довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия.

Санскритското име Махатма ("велика душа") произлиза от индийската философия. С това име бил поздравен от лауреата за Нобелова награда за литература Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г. Самия Ганди споделя в книгата си "Моя живот", че е бил недостоен за тази титла.

В концепцията му "сатяграха" (хинди: सत्याग्रह, satyāgraha: "държене на истината"), освен за ненасилие (ахимса) Ганди поддържал идеята за ограничаване на потребностите. За него "истината е Бог" и "Бог е истина", като по този начин обезоръжавал атеистите.

Със своя пример вдъхновява много хора, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него казва Айнщайн:

"На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята"

Съдържание 1 Живот и дейност 1.1 Ранни години 1.2 Брак и семейство 1.3 Ганди в Южна Африка 1.4 Борба за независимост на Индия 2 Факти 3 Вижте също 4 Литература на български 5 Външни препратки

[редактиране] Живот и дейност

[редактиране] Ранни години

Мохандас Карамчанд Ганди се ражда като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Той е бил любимото дете на майка си. Семейството било заможно и принадлежало към кастата на търговците и по този начин към групата Вайши (Vaishyas). Баща му заема поста на премиер-министър в областта Rajkat. И двамата родители били силно набожни индуси, които се покланяли на Вишну, но посещавали и храма на Шива. Те приемали болни в техния дом и се грижили за тях. Съветът им бил търсен от управляващите.

Ганди преживял още като дете конфликти на баща му с колониалните офицери в областта. От друга страна станал свидетел на добрите и толерантни взаимоотношения между различните индуси, мюсюлмани, парси и джайнисти.

Желанието на Ганди е било да следва право във Великобритания. След дълги колебания, семейството приело неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее "чисто". Въпреки, че той положил клетва, с която се задължил, да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранила пътуването в чужбина. Ганди се противопоставил на това решение и поради това бил изключен от кастата.

През 1888 г. започнал следването си в Лондон. Освен със следването, Ганди се занимавал изключително с индуизма, исляма и християнството. Индуистката религия ставала все по-важна за него. Най-вече джайнизма, с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието, го повлиял в неговата собствена философия. Той прочита и книгата на Лев Толстой “В кое е моята вяра” и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Освен индуизма Ганди опознал и други религии. Особено много той е въодушевен от планинската проповед на Исус. Тя отговаряла на неговото мото, на лошото да се отвръща с добро.

[редактиране] Брак и семейство

Още през 1883 г. , когато е на тринайсет години, Ганди е оженен за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първия им син, Harilal, се ражда през 1888 г. Те имат още трима сина: Manilal (1892) г., Ramdas (1897 г.) и Devadas (1900 г.). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е под арест. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

[редактиране] Ганди в Южна Африка

През периода от 1888 до 1891 г. Ганди живее в Лондон, където следва право. След завръщането си придобива през 1891 г. неговата титла адвокат в Бомбай. Две години по-късно е изпратен от един търговец в Южна Африка. По време на англо-бурската война през 1899 г. и възстанието на зулусите през 1906 г. подтиквал индийците да подкрепят англичаните във войната. Подкрепата я е разбирал като участие в санитарните части и самия Ганди е служил като санитар. В това е виждал своя граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се е надявал да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 г. Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в борбата срещу несправедливостта. Ганди бързо установява, че живота като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва една онагледяваща история:

На седмия или осми ден от моето пристигане аз напуснах Дурбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. ... Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той вида, че съм "цветен" - това го обезпокои. Той веднага излезна и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: "Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение". "Но аз имам билет за първа класа", отвърнах аз. "Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното." "В Дурбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук." "Не, не можете", каза служителят, "Трябва да излезнете оттук, или ще извикам полицая, за да Ви изхвърлят." "Да, направете го", отвърнах. "Отказвам доброволно да стана." Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува.

Повлиян от това преживяване, Ганди започва своят политически ангажимент в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Natal Indian Congress и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема „Indians' Relief Act“. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствено съпротивление, която нарича сатяграха (Satyagraha). За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.

[редактиране] Борба за независимост на Индия

След 20 години Ганди се завръща в Индия през 1915 г., където изгражда медитативния център Harijan Ashram и където много бързо получава прозвището "Махатма" (велика душа), заради големите му успехи в борбата за човешки свободи на индийците в Южна Африка. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като дава пример и на сънародниците си. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя тъкачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да въведат селското производство чрез произведените и изтъкани от тях платове, като така да дадат израз на борбата си срещу английската текстилна индустрия. Постепенно той слага началото на публичните си речи за този начин на живот и започва да вербува за своята идея. През 1920 г. поема ръководството на Индийския национален конгрес, който под неговото духовно ръководство се развива като масова организация и най-важна институция на индийското движение за независимост. През 1930 г. Ганди инициира кампания за цивилно неподчинение и поход на солта (Salt Satyagraha), като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на неговата борба за независимост.

През 1942 г. Ганди призовава за моменталната независимост на Индия и бива поради това арестуван в Pune. След две години бива освободен поради здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия Ганди е арестува многократно от британската колониална власт, което се равнява на осем години затвор.

На 3 юни 1947 г. британския премиер-министър Clement Attlee провъзгласява независимост на Индия и разделянето й на две части: преобладаващо индиуска Индия и преобладаващо мюсюлмани Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. В последствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез "пост до смърт"), бързо се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.

На 30 януари 1948 г. 79 годишния Ганди бива застрелян от един фанатичен националист на име Nathuram Godse, който, като член на една група от седем съмишленици, 10 дена предварително е планувал атентата. Виж към тази тема статията на английски en:Attempts to assassinate Mahatma Gandhi.

[редактиране] Факти

• Индийската премиер-министърка Индира Ганди и сина й Раджив Ганди не са роднини с Махатма Ганди.
• Животът на Ганди е успешно пресъздаден в едноименния му филм през 1982 г. от Ричард Атенбъроу (Richard Attenborough). Филма получи 8 оскара, между другото като най-добър филм и актьор. Изпълнител на главната роля бе Бен Кингсли.
• Филип Грас композира операта "Сатяграха" (1980 г.), която е свързана с живота на Ганди.

[редактиране] Вижте също

• Ганди (филм)

[редактиране] Литература на български

• Ганди, Махатма (2002). „Размисли за всеки ден“. Мириам Паблишинг. ISBN 978-954-9513-65-3.
• Ганди, Махатма (2003). „Моят път към Истината: Автобиография“. София: Захарий Стоянов. ISBN 978-954-9559-76-7.

[редактиране] Външни препратки

• Ганди (d@dalos - Международен образователен сървър на UNESCO)
• ГАНДИ МОХАНДАС КАРАМЧАНД (Енциклопедия “Рьорих и България”)
• Официалния електронен архив за Махатма Ганди
• 50 часа с изказвания на Ганди (английски и хинди)
• Стоте най-добри снимки с Ганди
• Филми за Ганди