Хана Аренд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Хана Аренд немски философ |
|
| Родена: | 14 октомври 1906 Линден, Хановер, Германия |
|---|---|
| Починала: | 4 декември 1975 Ню Йорк, САЩ |
Хана Аренд (на немски: Hannah Arendt) е немски политолог, често определян като философ, заради влиянието, което тя оказва върху съвременната философска мисъл с книгата си за тоталитаризма, въпреки че тя отхвърля тази дефиниция.
Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер и отраснала в Кьонигсберг (родния град на предшественика ѝ Имануел Кант, на когото тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда е имала краткотрайна романтична връзка с Хайдегер — обвързване, донесло ѝ много критики поради неговата по-нататъшна привързаност към нацистите. След като приключва връзката си, Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация на темата за любовта в трудовете на Св. Августин (354–430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс. Много преди Желю Желев Хана Аренд разкрива в "Тоталитаризмът" механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма. Тя отразява процеса срещу Айхман за сп. "Ню Йоркър". Репортажите й по-късно са събрани в книгата "Айхман в Ерусалим", в който се прокарва идеята за баналността на злото.
