Шаблон:Hrvatska

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Hrvatska (на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море.

Republika Hrvatska

(подробно) (подробно)
Официален език	хърватски
Столица	Загреб
Президент	Стиепан Месич
Премиер	Иво Санадер
Площ  — Общо  — % води	на 123-то място 56,542 км² 0.01%
Население  — Общо (2003)  — Гъстота	на 119-то място 4,422,248 83/км²
Независимост	1991
Валута	куна (100 липи)
Часова зона	UTC +1
Национален химн	Хубава наша родино
Internet TLD	.hr
Телефонен код	385

Забележка: на български език името на страната може да се срещне по три начина, „Хърватска“, „Хърватия“ и по-рядко „Хърватско“. Поради липса на консенсус между редакторите относно заглавието на статията, и трите заглавия в енциклопедията насочват към една и съща статия и текст, който можете да редактирате тук

[редактиране] География

Основна статия: География на Hrvatska

Hrvatska се намира в Южна Европа.

В Hrvatska има:

• езера и хълмове в северната си и североизточната си континентална част ([[Централн{{{наставка}}} Hrvatska]] и Славония, както и част от Панонската низина);
• планини, обрасли с гори в Лика и Горски Котар, които са част от Динарските планини;
• каменисто крайбрежие на Адриатическо море (Истрия, Северно Приморие и Далмация).

Климатът във вътрешността на Hrvatska е умерено-континентален, в планинската част на Hrvatska – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета).

Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC.

Морска площ: 33 200 км²
Обща земна и морска площ: 89 810 км²

Дължина на брега: 5 835 км
Дължина на брега на континенталната част: 1 777 ккм
Дължина на брега на островите: 4 058 км

Брой на островите: 1 185 (66 населени)

По-важните градове в Hrvatska са: Загреб (столица), Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книн, Шибеник, Славонски брод и др.

Вижте също: Списък на градовете в Hrvatska)

[редактиране] История

Основна статия: История на Hrvatska

Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 г. хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Hrvatska. В средата на 15 век унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което хърватският Сабор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Hrvatska. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Hrvatska става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.

След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Hrvatska влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС през 1929 г. е преименувано в Кралство Югославия. Hrvatska става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана фашистка Независима хърватска държава (1941–1945).След войната Hrvatska става част от новата, социалистическа Югославия.

През 1991 г., една година след първите демократични избори, Hrvatska обявява независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 г.

През 1992 г. Hrvatska е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации.

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Hrvatska

След приемане на новата конституция, Hrvatska е парламентарна демокрация.

Държавен глава на Hrvatska е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от хърватския Сабор.

Хърватският Сабор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският Сабор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.

На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.

Hrvatska има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

[редактиране] Жупании

Основна статия: Жупании в Hrvatska

Hrvatska е разделена на 20 жупании и един град*:

Вижте също: Списък на градовете в Hrvatska

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Hrvatska

Икономиката е базирана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.

Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Hrvatska

Основната част от населението на Hrvatska представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците. Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи.

Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.

Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Hrvatska

Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. В Hrvatska има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.

В Hrvatska са родени множество световно известни творци на изкуството и учени, като напр. скулпторът Иван Мещрович, физиците Руджер Бошкович и Никола Тесла и много други. Hrvatska се слави и със своите изобретатели, сред които са: Едуард Славолюб Пенкала (автоматична писалка) и Фауст Вранчич (парашут).

[редактиране] Други

• Въоръжени сили на Хърватска

[редактиране] Външни препратки

• WWW.HR Хърватски уеб каталог (на хърватски)
• Hrvatska накратко (на хърватски)
• Социално-икономически профил на Република Hrvatska