Велика харта на свободите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Великата харта на свободите (Магна харта) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт. Първоначално Великата харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225). Подписването на Магна харта станало в резулат на поражението на краля в борбата с възстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във възстанието участвали и други слоеве на обществото:рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците.
Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а в последствие е подтвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.
Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английска буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.
[редактиране] Копия
Подписаната през 1215 г първа Велика харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в Lincoln Cathedral и още едно в Salisbury Cathedral.
Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири датирани от 1297 г.
През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.
През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.
