Език (лингвистика)

В лингвистиката езикът е средство за комуникация, код, който е споделен между двама или повече души, технически пособия и т.н., чрез който се обменят информация, мисли и т.н. Като средство за комуникация езикът се изучава от науката лингвистика (езикознание) и е неин основен обект и сфера на изследване.

Съдържание

1 Същност
- 1.1 Език и реч
2 Класификация на езиците
- 2.1 Разделение в рамките на езика
3 Език и мислене
- 3.1 Език и изкуствен интелект
4 Дисциплини
- 4.1 Дисциплини и поддисциплини на езикознанието
- 4.2 Поддисциплини и междинни дисциплини:
5 Вижте още
- 5.1 Владеене на повече езици
- 5.2 Език и езикознание

[редактиране] Същност

Езикът е система от знаци, използвани за комуникация. В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) вариант на езика — речта, и неговият писмен вариант, но има също и други типове езици, като жестикулаторни например.

Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика. От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език:

Думите в езика имат формално и семантично съдържание, като под формално се разбира тяхното звуково и писмено изразяване, а семантиката е тяхното значение. В речта думите реализират не само своите основни езикови (речникови) значения, но те се натоварват с конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Така в речта езиковите значения се обогатяват (чрез експресивността) и следователно в своята реализация думите, събрани в изречения и текстове (или реч), организират често обща семантика на фразата, изречението и текста. По този начин може да се говори за семантика, различна от чисто лексикалната.

Към основната комуникативна функция на езика можем да добавим още експресивната, конотативната и др. функции. Броят и назоваването на езиковите функции са въпрос на оспорване от отделните езиковеди и лингвистични школи.

[редактиране] Език и реч

Съществува разлика между език и реч. Докато речта е употреба на езика, езикът в действие, то езикът от лингвистична гледна точка е системата от правила, речниково съдържание, суровината на речта.

[редактиране] Класификация на езиците

Езиците биват естествени (човешки), които по последни преброявания на Етнолог са над 6000, и изкуствени. Естествените езици се делят още на съществуващи и изчезнали или „мъртви“ (като латински например). Някои изчезнали езици се реконструират на базата на лингвистични данни (рядко писменни). Изкуствените езици биват компютърни, логически, математически, но също така и конструирани (Есперанто, Праславянски език, Индо-европейски).

Езиците най-често се делят по техния произход и на базата на прилики в техните характеристики. Повечето от езиците, говорени в Европа, имат общ произход и е реконструиран общ индо-европейски праезик. По произхода си от общ праезик и по езикови прилики и сродства езиците се обединяват в езикови семейства и подсемейства. Основоположник на това деление е Август Шлайхер. Разделението и разклонението на езиците по техния произход и сходства може да се илюстрира чрез Генеалогическо дърво на езиците.

Някои изследователи, зоолози и др, твърдят, че животните използват също свои средства за комуникация, които също могат да бъдат наречени език.

[редактиране] Разделение в рамките на езика

Повечето езици не са така хомогенни, както изглежда на пръв поглед. От една страна, един език се дели на

книжовен език
език, говорен от медиите
език, използван в официалните документи и от образованите хора
език, използван в художествената литература
диалекти
социолекти.

Диалектите са регионалните говори за даден език. Книжовният език е най-често книжовно (литературно) базиран на определени, дадени диалекти, което се дължи на исторически фактори. Книжовният език е еволюирал от диалектите, той е речниково обогатен. Книжовният език се създава също така и под влиянието на чужди книжовни влияния и явления, а някои факти в него могат да нямат диалектна почва (като например пълният и непълният член в българският език в съвременният му вид), но да са изкуствено създадени и наложени (виж Езикови реформи, Езикови норми). Книжовният език обикновено е официалният език на дадена страна. Социолектите са говори на даден език организирани не толкова на регионален, колкото на социален принцип. Те са говорени от групи хора с идентично социално положение, професия, занимание и т.н. В социолектите често се използват специфични думи и изрази. Виж също Жаргон.

[редактиране] Език и мислене

Език и мислене е един от основните проблеми на езикознанието. Езикът е средство за комуникация, а човешките езици са средство за обмен на мисли. Ако два компютъра комуникират посредством мрежа, това едва ли са техните мисли, но когато двама души комуникират, те предават чрез езика това, което се върти в главите им — тоест езикът е израз, представъяне на мисълта. Спорно е как мисли човекът — с образи или посредством понятия (думи). В общи линии е ясно, че мисленето става посредством идеи и представи, които се представят чрез назоваващите ги думи и се организират чрез речта. Доказано е, че дори при четене на текст наум, тоест без явна речева ефективност, човeк мърда макар и в минимална степен говорните си органи. Тоест наблюдава се едно мнимо произнасяне.

Науки като невролингвистиката твърдят, че мисленето и езикът са дотолкова свързани, че с промени в езика могат да се организират мислите, идеите и представите, действията на човека. Невролингвистиката твърди, че езикът съдържа описание на света, което е продуктивно, тоест организира по определен път психиката на човека.

[редактиране] Език и изкуствен интелект

Един от най-новите проблеми на съвременната наука — изкуственият интелект, също има отношение към езика. Обработка на естествен език е дисциплината, която изучава езика за целите на изкуствения интелект. От вече доста време съществува т. нар. разпознаване на реч. Тоест компютърът е в състояние да разпознава думите в речта, а и в същото време обратното — да ги възпроизвежда.

[редактиране] Дисциплини

Някои лингвистики (като математическата) се занимават с изучаването на изкуствени езици, но под лингвистика, езикознение най-често се има предвид науката за естествените езици.